История

Икономическото развитие на Европа, а в частност и в още по-голяма степен на България се нуждае от стабилна основа. В един глобален свят препятствията, пред които се изправят икономиките на всяка една държава, непрекъснато се увеличават, а икономическата средата става все по-комплексна и сложна и упражнява все по-голям натиск върху икономическите субекти. Шансът за икономиките с ниска добавена стойност все повече намалява и те са заплашени да останат в периферията на глобалното общество и да лишат гражданите си от достоен и нормален живот. Инвестициите в сектори с ниска продуктивност и добавена стойност пречат на устойчивия растеж, а от там и на трайното подобряване на средата и условията на живот. В сравнение с другите страни от Европейския съюз България сериозно изостава във високо-технологичните сектори. Една от причините за това са ниските инвестиции и недостатъчния фокус и внимание, които се отделят на технологичния трансфер и иновациите. Желаното ниво, подобно на това в развитите индустриални държави, може да бъде постигнато само след полагане на сериозни усилия в тази насока, а чрез своята политика и оперативни програми ЕС насърчава този процес.

Мотивите за създаването на СИНТ възникват след равносметката от негативната статистика, която отразява плачевното състояние на българската икономиката:

  • с най-малък брой патенти на един милион жители;
  • с най-неблагоприятната структура на разходи за научно-изследователска дейност сред всички страни от ЕС-27;
  • с много нисък дял на високо-технологичния износ;
  • България е на последно място в ЕС и на 96-та позиция в класацията на Световния икономически форум по индекс на иновации.